Тази статия е за всички нас, които имаме деца, завършили сме някакво образование в България, имаме професия и в момента работим.

Посвещението е силно, защото това е и първият материал в блога на HealingWords.bg – моят личен проект, чрез който се надявам да помогна на колкото мога повече хора да открият себе си, да се мотивират за мечтите си ТУК и просто да останат!

Да останат, където са и да се опитат да превъзмогнат всичко онова, което ги дразни и презират, и заради което са готови да зарежат всичко… и просто да заминат.

Нека не се лъжем! “Да остана или да замина?” – това се върти в главите на много от нас. Задаваме си въпрос и поставяме причини да направим по-сериозната крачка към заминаването, като се обосноваваме пред себе си с различни причини, най-честата от тях – децата, по-доброто им бъдеще и по-зелената трева на Запад.

Предполагам, че се чудите, защо изобщо повдигам точно тази тема в блог за личностно развитие и сексология и защо решавам да започна именно с нещо такова? Защото прекалено много от ВАС избягаха или дори да не са го направили физически, винаги си мислят, че ще им е по-лесно някъде другаде и ще успеят да направят повече. Е, аз не мисля така! Мисля, че мечтите могат да се случват и тук!

Мога да дам своето обяснение съвсем лесно и простичко, като пречупя всичко през личната ми призма, с връзката между няколко супер важни неща в живота ни, които смятам за основополагащи за това, да сме щастливи ТОЧНО ТУК и ТОЧНО СЕГА.

Естествено, че ще говоря за връзката между секса, любовта и образованието на децата ни. Нали не си помислихте, че искам да засегна точно темата за емиграцията? Разбира се, че всичко се корени в тази сложна връзка на взаимоотношения и всичко зависи от нея. Толкова е просто, но и в същото време… толкова сложно.

В днешно време да успееш да съхраниш страст в брака или в дългата връзка, е все едно Захари Бахаров да ти подари джакпота в Националната лотария, без дори да се налага да си купиш билет и да участваш за него. С две думи – НЕВЕРОЯТЕН КЪСМЕТ.

Това, че притежаваме някакво жилище, професии които ни носят добри доходи и сме я “наредили” що-годе за едното съществуване, позволявайки си екскурзии в Европа и други малки луксове, идва един светъл ден, в който решаваме, че тая държава не става за нищо, политиците също, хората в нея пък въобще и събираме багажа, за да изучим децата си някъде в чужбина.

Истината е, че ние почти никога не разбираме истината за това колко трудно преживяват други наши сънародници, които са постъпили по същия начин. Само защото защото “там било друго”, къщите били прекрасни, било тихо и спокойно, а хората добронамерен, нека обрисувам една друга картинка, за която другите почти не говорят.

Да започнем с мъжа в семейството. ТОЙ е длъжен да започне работа веднага, кавото и да е, пък по-нататък, друго ще се търси. Жената… тя обикновено пристига по-късно, а като дойде, той е толкова изморен, че дори няма време за интимност с нея.

Какво е общото със секса ли? Проблемът е в жената, в жената и главата. В главата която пречи на секса толкова много! Защото щастлива връзка има там, където има любов, а любов има там където има и качествен секс.

Лично аз не познавам жена, потънала в грижи и проблеми, да може да се отдаде изцяло на любимия си. Тя отива там, не получава достатъчно от любимия, защото той се е заел само с оцеляването. Това което искам да кажа, че огромния стрес, който двойката преживява, в името на образованието на децата, губи всичко между тях, в най-добрия случай, те остават добри приятели.

Колко е един човешки живот, за да чакаш месеци или години, да се наредиш на опашката и да чакаш, за да да заживееш щастливо? Колко?

Хора не разбутвайте живота си! Помислите по-скоро за нещо друго. Помислете си добре, дали всички тези жертви, които сте склонни да направите правите в името на светлото бъдеще на децата, за да имат те по-добър живот някъде далеч от тук, не би било по-добре да се вложите във време, в което да подобрите взаимоотношенията помежду си, с вашия партньор? Дали ако бихте инвестирали пари в това да станете по-добри любовници, не би било далеч по-смислено?

Представете си само, ако можехте да покажете на децата си какво е щастлива връзка, как мама и татко се държат за ръце, дали не е по-добрата инвестиция за тях? Нали казват, че едниственото което можем да им дадем на децата си е личен пример. Бих добавила – личен пример, какво е да си щастлив и истински обичащ човек.

Възможно е да не съм права или пък малко прекалила, но това което споделям е плод на лична статистика, в която присъстват огромен процент от мои близки и приятели, които заминаха за “по-добро образование”. Хора, които имаха всичко и просто го оставиха, без да осъзнават, какво точно могат да изгубят. Аз видях какво се случи с тях през годините, моите приятели емиграминти. Не са по-щастливи, защото щастието не е само в образованието на децата ни.

Истината е, че дали си го признават или не, всички живи същества, през целия си живот се стремят към любов и щастие, а те не могат да бъдат заменени с висок стандарт на живот, образование и какво ли още не.

Не казвам, че е лошо да ги имаме, но ако трябва да платим за тях с цената на собственото ни щастие, не знам дали си струва. Около мен е пълно, с успешни приятели със собствен бизнес или работещи в успешни сфери. Това са хора , които много добре знаят какво искат и работят здраво, но всички те, преди всичко имат здрави и щастливи семейства, както и страхотен секс помежду си!

Всичко това ме кара да мисля, че е по-добре да си стоим на дупетата и да се трудим здраво, преди всичко за собственото си щастие, а после за всичко останало! Защото ние сме много, много богати, единственото което трябва да направим е просто да погледнем отвъд думите, затова че тук ,,нямаме нищо”! Имаме всичко и имаме потенциал да имаме всичко, а това разбира се има общо само с нас, не с политици и образование.

Ще се окаже, че е по-лесно да емигрираш, отколкото да изградиш любящи отношения? Не!

Аз съм на 40 години, мъжът ми на 45! И двамата сме от един могъщ град – Елхово. Казвам го, защото ние също пораснахме, а и поостаряхме вече с тая нагласа, за неструващата ни държава. Споменавам родния ни град, за да кажа, че не сме реститути от централните улици на София или Бургас.

И аз като всички вас, през целия си живот слушам, колко положението е зле и по- зле ще става, само че не вяравам! Не вярвам, защото моя живот е все по-добър и по-добър.

Да, тук се чувствам прекрасно. Добре ми е! В България имаме дом, имаме професии, които ни прехранват добре, вечер сядаме на масата и имаме вкусна храна, после правим вкусен секс, а на сутринта пак! Работя по 12 часа, след което отново повтарям написаното от предното изречение. Еднообразие ли ми е? МНОГО МИ ХАРЕСВА ТОВА ЕДНООБРАЗОВАНИЕ! И искам да ми е толкова еднообразно, но да съм щастлива. А децата… Децата винаги ще са добре, ако имат пример за щастие.

Останете в България!