Има толкова много условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се каже, че една връзка е щастлива. Казват, че най-трудното в този живот е да живееш с някого и да отгледаш деца…

Болезнено напира в мен това да Ви споделя, какво рискувате, когато споделяте интимните си проблеми с близки роднини или приятели. Няма връзка, включително и моята, която да не преминава или е преминала през трудни периоди от всякакво естество.

Истината е, че проблемите които имаме във взаимоотношенията ни не са уникални и не са само наши. Те са проблеми на всички хора на тази земя, като сред тях са сексуалните такива, неразбиране, липса на подкрепа, появила се отчужденост и студенина, лоша комуникация, проява на агресия, липса на подкрепа, безотговорност към другия и разбира се списъкът може да стане досата дълъг…

И ако се случи така, че проблемът да е един, си казваме „Карай! Пълно щастие няма! Какво пък толкова? Не правим секс, но пък е толкова грижовен родител и добър човек, но като го помоля за нещо, винаги ми отказва.” Ако влезем в главата на мъжа, той вероятно би се успокоил с “Карай! Тя е прекрасна майка и домакиня, нищо, че все я “боли главата” и до леглото стигаме на всяко 30-то число, че и по-рядко.”

Често се случва, така да се каже да си затворим очите, ще потърпим, ще преглътнем, ще си запълним липсата на внимание с хоби или пък ще си зачестим командировките, няма да разваляме смейството заради глупости я!?

Да, но когато секс няма, внимание няма, а и парите са до никъде, почва да ни тежи и когато ни е тежко, нашата нормална човешка реакция е да потърсим някой с който да споделим болката си. Разбира се, правим това най-често с родители или приятелите си. Ами естествено, това са най-близките ни хора, те ако не ни разберат, кой би могъл?

Често, след споделянето се чувстваме по-добре, олекнало ни е, разбрали са ни, получили сме подкрепящите изречения “УБИЙЦИ НА ВРЪЗКИ”, както често ги наричам, които от страна на роднините са нещо такова: “Какво толкова, ако трябва се разделяйте, да не би да свършиха мъжете или жените?”, “Я виж Ленчето, живот си живее откакто се разведе!”, “Винаги можеш да разчиташ на нас, ако трябва ще си те приберем, от глад няма да умрем!”, “Отдавна знаем, че не си за него/нея, не те заслужава, да не би да сме те отгледали и да сме ти дали това образование, да се ядосваш?” .

От страна на приятелите е малко по-различно, но също облекчаващо – “О, от самото начало знаехме, че не сте един за друг, вие дори като двойка не си приличате.”, “Изобщо не те заслужава, ти даваш толкова много, а пък тя/той въобще не си мърда пръста!”, “Очаквахме го! Хайде, де, голяма работа! Друг/друга ще ти намерим!”.

И така, след споделянето от болката на трудната ви в момента връзка, вие се чувствате подкрепен, окрилен, осъзнавате, че сте обичан и много често вземате решение за раздяла. Но знайте, че се разделяме лесно, защото в наши дни, това което не си позволяваме ни най-малко, е да страдаме или да ни е трудно.

Огладнеем ли, веднага трябва да ядем, заболи ли ни глава – аналгин, доскучее ли ни – кино и филмчета. Запълваме веднага всяка появила се нужда или липса, искаме мигновено да си решим проблема.

Такова поведение проявяваме и във партньорските взаимоотношения – появи ли се трудност, искаме като с гумичка да я изтрием, но какво правим като се оплкваме? Търсим решение и често го намираме под формата на огромната загриженост от близките и приятелите. Под това въздействие и емоции, повлияни отвън, взимаме съдбоносни за нас решения. Познато ли ви е?

Връщайки се малко назад в живота ми, се сещам как веднъж се бяхме скарали с мъжа ми. Не помня повода, но още чувам думите на майка ,,Ако трябва, ще се прибереш вкъщи!”… тогава бях поласкана, защото като се зажених каза: ,,Каквото и да стане, ще стоиш при мъжа си и да те пребива от бой, ти си си го избрала!”. Слава Богу, че боят на мъжа ми, не е особено болезнен, а и е веднъж месечно, иначе отдавна да си бях при мама и тате.

Усещате шегата ми, предполагам, но аз цялата изтръпвам, как щеше да се случи животът ми, ако тогава се бях поддала на емоцията и се бях прибрала в родния ми дом.

Разбира се, че кавгите помежду ни не свършиха, взаимоотношенията ни премина през доста трудности, имаше от всичко по малко или по много.

Истината за партньорските взаимоотношения е, че всеки на тази земя си заслужава партньора точно такъв, какъвто е. Трудностите и препятствията са един прекрасен начин да израснем и да създадем пълноценна връзка. Нима някога като човеци сме постигали лесно? Когато прохождахме, учихме се да четем и пишем, да взимаме изпити, да работим?

Това, че ни е било трудно, със сигурност не ни е спряло да се развиваме! Така е и при връзките – за да са щастливи, изискват своето време и труд. Разбира се, понякога се налага хората да се разделят, наистина има основателни причини, но много често, ние бягаме от взаимоотношенията при първа възможност, особено ако мама и тате са насреща.

Около мен е пълно с двойки, на мои близки и приятели, които като всички нас имаха своите трудни периоди, но са ми споделяли, че ако се разделят, нямат къде да отидат, никой не ги чака, за да си ги прибере обратно.

Много често, този “лош късмет” ги е принудил да останат и поживеят заедно, да си “натиснат парцалите”, а днес да се радват на прекрасни съюзи, а някои от тях, дори си родиха и повече деца.

Защо родителите са лош съветник или терапевт?

Защото няма родител, който може да понесе, детето му да страда! Та ние не позволяваме на децата ни паднат дори. Защото родителите сме странни същества – понасяме трудности и мъки всякакви, но болката, от това децата ни да страдат, не можем да я носим, не сме подготвени за нея и често в главите ни, тя е много преувеличена.

В днешно време повечето хора мислят, че връзката в която се намират, просто ей така се е случила, че случайно са се свързали точно с този човек, че точно с него са създали деца, дом, бизнес, мечти и ако останат заедно, биват наречени късметлии, а ако се разделят – некъсметлии.

Докато връзките се определят на “късметлийски” и “некъсметлийски”, разделите ще са все повече и повече.

Късметлии може да има във всяка двойка, която търпеливо и мъдро, премине през трудностите, които ѝ предстоят и която осъзнае, че колкото и да са големи понякога, те са задължителния път, по който трябва да минем за да получим израстване и наслада от прекрасни взаимоотношения.

На всички ни е известен фактът, че семейството в което сме израснали, косвено влияе на взаимоотношенията ни с партньора. Разбира се – нашите родители са ни дали най-доброто, което са могли и ние сме длъжни да ги почитаме, уважаваме и обичаме, но факт е, че възпитанието и примера, който сме получили, е това, което проявяваме във връзките си.

И често, ние ставаме и се държим като деца пред любимите си, очакваме те да са нашите родители, да ни спасяват, обичат, да се грижат за нас, да ни гушкат като мама и тати, да ни подкрепят и изпълняват всичките ни капризи и ако това не стане, се сърдим или си тръгваме и отиваме там, където ни обичат.

Голяма част от клиентите ми осъзнават, кое всъщност прави взаимоотношенията любящи и подкрепящи. Търсят възможности, как да ги подобряват и развиват, случва се и да не им лесно, но всички знаят правилото “Не казвайте нищо на мама и тати, вие отдавна не сте деца!”

Всеки от нас, попадайки в трудна ситуация, търси да сподели. Всеки от нас копнее да бъде чут, видян и разбран, а голямата истината е, че споделяйки, не търсим решение, а чрез споделеното и изказанато, сами да се спарвим и разберем, кое е най-доброто за мен в този момент.

Понякога, разбира се, имаме нужда от напътствия, но само толкова, че те да не ни дават готов отговор или разрешават всичко.

Аз имам добър опит и помагам успешно, когато има трудности във взаимоотношенията. Това е моята силна страна, но и аз като всички хора имам своите трудни моменти и слаби места. Търся постоянно помощ, от специалисти и терапевти, които специализират в тази област.

Отдавана знам, че трудните моменти в този живот няма да свършат никога. Не е реалистично да имаме такива очаквания, но също така знам, че най-важното когато ги има, е да ги преминем възможно най-правилно и здравословно за всички.

Изпитвала съм и продължавам да изпитвам благодатната помощ на добрия специалист. Тези, които сме избрали да работим като психолози, консултанти или коуч, преминаваме през десетки обучения, обучаващи ни, да сме възможно най-полезни на хората.

Истината е, че в днешно време, в терапевтичното консултиране и подпомагане, като във всяка друга област, може да се каже, че има нещо като мода и слава Богу, защото подходите, които използваме днес, стават, все по-добри, дават много бързи и качествени резултати, отколкото преди години. Хората днес са много по-облагодетелствани, отколкото преди десет или 20 години.

Смятам, че на тази земя, всеки има достатъчно мъдрост и потенциал да се справи с житейските ситуации. Това което усложнява нещата е даденото наготово решение и помощ.

Всеки един от нас, преминава през своите трудности във връзката, тежки или по-леки, искрено ви съветвам, не споделяйте с мама и татко! Не споделяйте и с приятели – те биха ви дали съвет, който те биха искали да получат за себе си, но не се знае, дали той е подходящ за вас.

Преди всичко слушайте себе си, мъдростта с която сте се родили, използвайте опита си или в случай, че не се получи, използвайте услугите на специалист, чиято помощ ще бъде професионална, така че, да излезете по най-добрия начин от трудните моменти.

Клиентите ми често съжаляват, че не са потърсили по-рано помощ, защото има неща за взаимоотношенията във връзките, които няма откъде да научим и никой не ни е говорил за тях, нито в училище има такъв предмет, но поколението ни, категорично отказва да се подчинява и примирява на каквото и да е, в името на безспирно търсене на щастието.

Психологичната помощ, в България не е на висока цена. В сравнение с вечеря или фризьор, тя тотално губи преднина, което е добре! Остава само да приемем, че не се раждаме научени, че ако си нямал добър пример в семейството, рискуваш да преживееш труден живот и да разберем, че да живеем в щастлива връзка, не е природен инстинкт. Нужни са ни знания.

Обичам ви!