Знаете ли, че от много малки, едва на три, четири години, ние имаме красива картина в съзнанието си, на която виждаме себе си с любим или любима, носим модела за двойка или семейство?

На тази невинна възраст, почти всеки от нас е играл на семейство, бяхме идеалните родители за своите деца, нашите кукли, имитирахме ходене на работа, показвахме колко се обичаме като мъж и жена, помните ли, казвахме си “хайде да играем на майки и бащи”?

Играехме тази игра постоянно, почти ежедневно и сценарият който следвахме, не се променяше много, което беше най-забавното, но това не ни омръзваше, играехме потопени в насладата от играта, докато не се появеше “лошото другарче” и разваляше всичко, играта приключваше, често с гръм, трясък и сръдни.

Днес, повечето от нас вече пораснали, започваме или вече играем тази игра с увереността , че ще имаме същия идеален сценарий от миналото, на любов и радост, и успяваме, до момента в който отново се появи “лошото другарче”. То винаги е причината, както при децата, така и при нас по-големите деца, играта да се развали или да спре окончателно. Но за разлика от детството, лошото другарче не е някой от детската площадка или градина, а нещо което ние притежаваме, но го носим тайно, мислим си, че никой няма да го види, държим го толкова здраво и скрито, че самите ние не го разпознаваме като такова, но “то” е там и винаги успява да ни се изплъзне и да застане между нас и любимия ни човек.

В играта любов, която ние големите играем, “лошото другарче” е несъзнателността която притежаваме и проявяваме помежду си, виждам я почти навсякъде, в близките ми, клиентите ми, откривам я в себе си и съпругът ми. Тя се разпознава много трудно, защото ние приемаме за нормална нашата истина, мислим си, че поведението, забележките и претенциите ни към другия са нещо нормално, а истината е, че го правим защото така сме свикнали или сме израснали в среда, където някой се е държал, както ние сега.

Ако между вас и любимия ви човек, нещата вървят трудничко, често се случва да сте сърдити и ви е много тежко понякога, не вие или той сте виновни, убедена съм, че сте добри хора, желаещи мир и любов, виновна е“тя”, успяла е да се намести между вас двамата и ви върти на малкия си пръст-несъзнателността.

Разликата между вас и така наречените “щастливи двойки”, е че те са я открили рано и я държат далеч от връзката, съзнателно се отнасят към любимия още с отварянето на очите сутрин до лягането за сън. Проблемът с несъзнателността е в това, освен че не я разпознаваме, ние я обичаме и имаме нужда да я показваме, наричаме я “това съм аз, такъв съм си”, което е най-голямата заблуда. Сред нас има много, позволявам си да споделя, че и аз съм от тях “изкусни жонгльори” на несъзнателност , които успяваме да играем с нея, ще ви разкажа за един от нас.

Един човек, винаги се карал с всички около себе си когато бил на работа, било абсолютно невъзможно да се разбереш с него, имал слава му на притежаващ изключително избухлив и труден характер, ежедневно крещял и обиждал някого. Но когато се приберял вкъщи, той ставал “по-тих от водата, по-нисък нисък от тревата”, носел жена си на ръце, помагал и във всичко, забавлявали се заедно, имали прекрасно семейство с три деца и куче и живеели в атмосфера на радост и спокойствие. Когато жена му разбрала, че той има големи проблеми с хората, че го освобождават от поредното работното място, единствено заради грубото му поведение, разбира се тя не подозирала за причината това да се случва, отдавала го на мал-шанс, криза или друг виновник, преживяла абсолютен шок и споделила, че за 20 годишният им брак, той нито веднъж не се е показал като такъв, не вярвала, че нейният мъж е способен дори да повиши тон.

Човека за който ви говоря изпита всички негативи, на сигурна съм абсолютно несъзнателното си поведение , защото съгласете никой съзнателно не би си причинил страданието, което той е изживял и което му костваше дори здравето. Представете си сега, че агресията която проявява на работа ежедневно се случва с близките му, не е трудно да се предположи какво би станало, но колкото и нелепо да звучи, той е късметлия, чиято несъзнателност е само извън дома. Всички ние имаме различно поведение, в зависимост от ситуации в които сме и това е нещо което се приема за естествено, не сме еднакви и не общуваме по един и същи начин вкъщи, на работа в ресторант или където и да е, което е тема за друга статия, тъжното е когато то стане причина за разваляне на взаимоотношения.

Ничий успешен брак или взаимоотношения не са случайност, любовта не е манна небесна, тя има нужда да бъде грижовно пазена от някои наши поведения и постъпки, ние сме тези които решаваме къде и какво да изразяваме, а в следващата ми статия, ще можете прочетете за най-често срещаните несъзнателни прояви, които имаме.

Ако съм ви заинтригувала и нещо между вас и вашия човек не е съвсем гладко, но не се успокоявате с израза “идеално няма”, опитайте се да откриете “лошо другарче” във вас.

Бъдете здрави!