Когато се стигне до изневяра във връзката, винаги възниква един въпрос. А именно – кой е виновен?

Това обаче съвсем не е най-важното в подобна ситуация. Истината е, че в днешно време много хора изневеряват – понякога го прави само единият партньор, а друг път – и двамата.

Често се смята, че това означава край на връзката, но в действителност може да е точно обратното. От опит знам, че този, на когото са изневерили, приема случилото се като предателство, насочено лично към него. Има усещането, че обещанията и клетвите за вярност, дадени някога, са били просто лъжа.

Обикновено тези хора са твърде наранени, за да погледнат ситуацията отстрани. При тях надделяват емоциите и чувството, че са били предадени от най-близкия си човек. Това, което не разбират обаче, е, че изневярата се е случила поради някаква причина.

Именно тук идва моята роля – заедно с двойката да стигнем до същността на проблема, да видим какво точно е довело до появата на трети човек и на базата на това партньорите да вземат решение могат ли да възстановят доверието помежду си.

Винаги съм се питала защо двойките не прибягват навреме до семейна терапия, защо страдат толкова много и позволяват егото да ги ръководи. Някои се срамуват да говорят за случилото се, защото смятат, че са се провалили в интимните отношения. Затова продължават да търпят с години напрежението и неудовлетвореността, възникнали във връзката.

Чувала съм всякакви откровения – как партньори не правят секс с месеци, не общуват помежду си, не прекарват време заедно, не им е хубаво в леглото… И въпреки това не предприемат абсолютно нищо и остават в тази ситуация с години.

Онова, което им е трудно да проумеят, е, че не изневярата е проблемът – тя просто е катализаторът, който показва, че нещо нередно се случва с двойката и трябва да се вземат спешни мерки.

Затова винаги обяснявам колко важна е превенцията – да се укрепи връзката и да се разрешат проблемите, преди да се появи трети човек. А той неминуемо се появява тогава, когато нещо липсва в отношенията, и запълва тази липса.

Връзката не е нещо, което се случва от само себе си, а процес, в който хората създават и градят. И като всичко, изградено от човека, тя може да бъде и разрушена от него. Но изневярата в никой случай не е повод за окончателна раздяла, освен ако единият партньор не заяви категорично, че вече не изпитва чувства.

Не казвам, че намесата на трети човек в отношенията е нещо добро или оправдано. Но колкото и да боли, изневярата е полезна, защото успява да извади хората от състоянието на апатия или раздразнение и ги кара да говорят открито един с друг. Те започват честно да споделят какво им пречи във връзката и се учат да общуват без скандали, саркастични подмятания или недомлъвки.

В хода на това споделяне двойката осъзнава, че е дошло време за радикални промени и рестарт в отношенията. Едва тогава си дават сметка колко много неща са останали недоизказани в годините и успяват да освободят място за нещо ново, по-истинско и искрено помежду си.

При една афера реално страдат и двете страни. Този, на когото са изневерили, е твърде разочарован и ядосан, за да прости и да продължи бързо напред. Дълго време не успява да възстанови близостта и да се свърже с другия човек. А онзи, който е изневерил, се разяжда от чувство за вина – колкото и да се опитва да се извини и да получи прошка, все едно се сблъсква със стена.

Винаги когато работя със случаи на изневяра, се старая първо да разбера какво е накарало единият партньор да намеси трети човек във връзката. Какво не е могъл да получи или изрази в отношенията, кое го е подтикнало да сподели някаква част от себе си с друг? Не на последно място – защо не е намерил кураж да разкрие пред любимия човек, че не се чувства удовлетворен и щастлив?

Най-честите причини за изневяра са прекалено емоционалната комуникация или тоталната липса на импулс в двойката.

Нерядко мъжете се оправдават, че за тях сексът е просто секс, а жените са склонни да им вярват. Но това е просто мит. Добре е жените да знаят, че мъжете също имат силни емоции, могат да обичат или да се чувстват пренебрегнати и нещастни.

И когато говорим за митове – ето още няколко, в които е време да спрете да вярвате:

• Изневярата почти винаги е симптом на нещо
  Невинаги. Когато става въпрос за отношения с трети човек, не можем да сложим всички двойки под един знаменател. Има и един тип партньори, които нямат проблем във взаимоотношенията – обичат и са обичани, но изневеряват заради това, че в някакъв момент от живота си са имали много подходящи обстоятелства (включително заради въздействието на алкохола) и време това да се случи.

• Изневеряват онези, които не са получили достатъчно от връзката си
  Това е много противоречиво твърдение, защото нерядко изневеряват онези, които не са достатъчно отдадени и не внасят много в отношенията. Принципно колкото по-малко човек се ангажира с една връзка, толкова по-лесно му е да рискува.

• Ако няма секс, не е изневяра
  Хората много се осланят на този мит, но в действителност всяка двойка сама за себе си определя какво е изневяра. Може да бъде и само заради секса, но статистиката показва друго – при над 80% от случаите, освен половия акт, хората изневеряват и заради това, че са получили друг тип отношение. Никой не е планирал в началото емоционално обвързване, но така или иначе то се е случило впоследствие.

• Изневярата е краят на отношенията
  Напротив! За много двойки това се превръща в най-големия помощник и ресурс, който може да спаси връзката им. Правилната реакция на случилото се е най-важното, за да се изградят наново едни наистина смислени и пълноценни отношения.

Ако срещате затруднения в общуването с партньора, искате да преобразувате напрежението в радостно общуване и да се доверите на специалист, научете повече за това как протичат индивидуалните консултации тук.